Теория на моралните чувства

През епохата на Просвещението вниманието на много дълбокомислени изследователи на човешката същност се насочва към чувствата, включително и моралните. Това позволява тяхната уникалност да изпъкне в контекста на традиционното недоверие към страстите и да получат заслуженото признание редом с доверието в разума. Адам Смит обаче е този, който смело формулира - по аналогия с естествените науки - основните принципи, които регулират тези чувства, и извежда от тях моралните оценки, използвани за оценка на поведението както на другите, така и на самите нас. Неговата работа "Теория на моралните чувства" става бестселър не само в Шотландия и Англия, но също така във Франция и Германия, където преводи започват да излизат паралелно с важни произведения на Жан-Жак Русо от 1762 г. Времето през Екатерина II носи славата му до Русия. През XIX век популярността му е засенчена от "Богатството на народите", но идеите му запазват своята проницателност дори когато връзките между етиката и икономиката започват да избледняват.

Адам Смит (1723 - 1790) остава известен като основоположникът на модерната икономическа теория благодарение на труда си "Изследване за природата и причините за богатството на народите" (1776). Все пак той отдава по-голямо значение първата си книга - "Теория на моралните чувства", публикувана през 1759 г., докато все още е професор по философия. До края auf живота си той внимателно я преработва в пет последвали издания, тъй като разглежда основополагащото поведение у хората – аспект върху който стъпват правото със својата нормативна функция а икономиката със своят прагматизъм.