Икономическо-философски ръкописи (1844)

В своите Икономическо-философски ръкописи, написани в Париж през 1844 г., младият Маркс започва да разработва икономическата теория, която по-късно ще достигне своя връх в основната му работа – Капиталът (1867). В тези ръкописи той умело комбинира постиженията на британската и френската политическа икономия с критика на класическата немска философия. Читателите могат да открият задълбочен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел.

Ключовото понятие, което Маркс развива в Ръкописите, е отчуждението – проблематика, която ще стане важна за XX век от екзистенциализма до социалните теории и остава изключително актуална днес. Немският мислител обяснява как трудът под условията на капитализъм не само води до физическа деградация, но също така унищожава духовността и достойнството на човека като свободно същество.

Интересът към ранните творби на Маркс оказва влияние върху развитието на западния марксизъм и предизвиква нови идеи източно от него, които оспорват утвърдената интерпретация сред социалистическия блок.

В новия български превод на Икономическо-философски ръкописи включваме и преработен вариант на известната статия „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“ (1843), където Маркс нарича религията „опиум за народа“, а също така призовава за активна борба срещу потисничеството.

Карл Хайнрих Маркс (1818–1883) е германец с многостранни интереси: философия, социология, политикономика и журналистика. Често се счита за една от най-влиятелните фигури в историята. Той е известен като един от главните критици на капитализма; формулира диалектическия материализъм във философията и теорията за принадената стойност в икономиката. Възгледът му относно историческия процес като резултат от класовата борба между капитала и пролетариата представлява основа в марксистката идеология – концепцията възникнала благодарение неговите учения. Това става ясно още от уводната част към прочутото му произведение „Манифест auf der Kommunistischen Partei“ (1848): "Историята досега познато общество е историяt na klasovata borba." Основното творчество Мaрks e “Kapitalat” (1867).

Той играе важна роля като организатор и участник в Първоначалния интернационал преминали години с Фридрих Енгелс . Карл Маркс вярвал че социализмът окончателно ше бъде заменен бездържавною , безкласовою обществом под названием комунизм . Наред със сигурността си относно неизменността соцлизма или комунизма , Marx активно пропагандирал практическое приложение их идей через аргументируя что социальные теоретики должны организовать революционные действия для уничтожения капталиозма во имя социального изменения экономических структур . Неговите идеи намират отражение през XX век чрез установяване редица социалистически държави.