Паяжината на паяка

Чела Серги, с рождено име Чела Маркоф, е родена на 22 октомври 1907 година в Констанца и умира на 19 септември 1992 година в Букурещ, Румъния. Тя е известна писателка, публицистка и преводачка, считана за един от най-впечатляващите майстори на прозата в румънската литература през периода между двете световни войни. Приема псевдонима Чела Серги вдъхновено от името на своя дядо. Произходът й е български и семейството й идва от стар добруджански род; авторката остава цял живот свързана с родната си земя, а морето оказва значително влияние върху детството й.

Нейният роман "Паяжината на паяка" вероятно представлява една от най-атмосферните творби сред румънските класики през междусвоенния период с изключителен набор от живописно представени градове и социален живот. Важно е да се отбележи присъствието на български градове като София, Силистра и Балчик в произведението. То предлага задълбочен психологически анализ на женската психология с феминистки нюанс, съвременно топографско изображение на урбанистичния бит и атмосферата около него. Романът има автобиографичен характер и чрез ярките описания както на българските така и румънските градове успява да пресъздаде духа на времето; анализа между мъжкото и женското начало допринася за богатството му - поради което той определено заслужава статутa си като класика.