Да живееш, за да го разказваш - Комплект том 1 и 2

"ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО ЧОВЕК ЗАПОМНЯ И КАК ГО ПРЕДАВА В РАЗКАЗ

Относно заглавието. Оригиналът носи името „Vivir para contarla“. Преводите в интернет варират и включват „Живея, за да разказвам“, „Живот за разказване“ и др., но нито един от тях не уловява точно същността на заглавието. Специалната дума тук е „contarla“, която означава "да го предадеш", а не просто "да разкажеш". Именно затова преведохме заглавието така, както е написано от автора.

По отношение на съдържанието. Няма произведение на Гарсия Маркес, което може да бъде обобщено или описано с няколко изречения. От тези спомени читателите ще разберат защо той не завършва правото, въпреки че има възможност за това; как рано става журналист – страст, която никога не го напуска и влияе на художествените му творби; неговата любов към писането; непреклонността му по отношение на истината относно събитията; кои са вдъхновенията зад героите в „Сто години самота“; откъде идва историята в „Любов по време на холера“ и множество подробности около ранните му творби и живота му като цяло.

Разбира се, в “Да живееш, за да го разказваш” присъства характерният хумор на писателя. Например той споменава кратка среща с главния редактор на вестник “Еспектадор”. След топли прегръдки и кратки коментари относно актуалните новини, редакторът поиска услуга: малка статия за броя си. Той показва височината с ръце – колкото половин чаша вода.

С усмивка попитах къде мога да седна и той ми посочи едно празно бюро със стара пишеща машина. Настаних се там без повече въпроси и останах след това осемнайсет месеца.

С времето започнах да пиша с музикален фон у дома - научих се как различни мелодии могат да повлияят върху настроението при писане. Ноктюрните на Шопен бяха идеални за спокойни моменти, докато секстетите на Брамс подхождаха за щастливи дни. Но дълго време избягвах Моцарт след като реших, че когато е добър е равен на Бетовен, а когато звучи зле - прилича повече на Хайдн."