Зелен е...

„Зелен е…“ представлява роман в жанра бурлеска или мистификация и се явява шедьовър не само на словашката, но и на средноевропейската постмодерна литература. Главният герой, бивш шпионин, споделя своите приключения в Европа и извън нея, със специален акцент върху Словакия. Той разказва историята си на един младеж, който остава безмълвен през цялото време – също така затворена в себе си е и Стела 2, бивша краварка и бъдеща доцентка, с която той описва „междучовешки отношения“. Романът основателно отделя внимание на словаците, които са обект както на подигравки, така и на тъжна симпатия от страна на анонимния разказвач. Ироничният стил, богатството от намеци и препратки към действителни личности заедно с фиктивните персонажи създават абсурдни ситуации с комични интерпретации. Всичко това придава уникалност на произведението въпреки неговия малък размер. Разкритие за самоличността на младия човек ще получим в самия край преди запомнящото се финално изречение: „Зелен е конят на живота! – възкликнал полковникът весело“.

Павел Виликовски (1941-2020) е едно от най-влиятелните имена в съвременната словашка проза. Освен като автор той работи като редактор и преводач; превеждал е творби от Джоузеф Конрад, Кърт Вонегът, Малкълм Лоури, Вирджиния Улф и Уилям Фокнър. Павел Виликовски остава единственият словашки писател удостоен два пъти с престижната национална награда за литература "Анасофт Литера".