Старопланински легенди

„О, Боже, какво да правя?“ – възкликваше тя. „Той е моят син и е болен! О, Боже!“ Непрестанно се приближаваше до него и после отстъпваше назад. Накрая, хванала се за косите от мъка, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия Величко; веднага го разпозна щом го видя. Наведе се над него, обърна лицето му и след това седна на каменното стъпало пред олтара. Положи главата му в скута си и започна да го гледа в очите. Булото й падна, скривайки техните лица. Зад потъмнялата икона Исус наблюдаваше сцената с издигната дясна ръка.

„През чумавото“

Йовков притежава медитативен характер; дори неговият ентусиазъм извира от внушителния образ на величие, който се достига при състояние на дълбока съзерцателност.

Владимир Василев

С новелистичната чувствителност на Йордан Йовков българската литература придоби висока художествена стойност и право на живот в най-високите области на духа.

Тончо Жечев

Неговият удивителен талант като разказвач преобразяваше всяко малко нещо, което докоснеше, в нещо прекрасно.

Елисавета Багряна