Сърдечен арест

В това издание съм подбрала стихотворения от сборниците „Целувам камъка“ (ДИ „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983; получавала е Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“), „Озонова наркоза“ (издадена след конкурс на „Свободно поетическо общество“, София, 1994; удостоена с Националната награда за поезия „Иван Николов“), и „Избрах“ (Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2005). Включила съм и стихотворения от неиздадената ми книга с название "Сгъстено време". С този проект поставям край на моето творене в сферата на поезията – макар именно тя да е била онази искра, която ме крепеше през най-трудните моменти – и в същото време изразявам своята благодарност към всички близки и далечни хора, чиято обич и разбиране спасяваха душата ми от постоянно нахлуваща тъга.

София Несторова

„Соня Несторова – моя любов и слабост вече пет десетилетия. Тя е висококвалифициран специалист, който работи със страст както със сърцето си, така и с ума си в името на литературата. Дълбока личност - цялостна, интелигентна и най-важното – талантлива. Всеки може да разчита на нейната добрина при посрещането или изпращането му.“

Божана Апостолова

„София Несторова – една от най-нежните и мъдри фигури в българската поезия беше решила да се оттегли от писането на стихове. Но те ще продължат да оформят нейната 'нежна извивка'.“

Георги Борисов