Слова Т.III: Духовна борба

В третия том на Словата на преподобни Паисий са представени съвети, които могат да помогнат на човек, измъчен от греха, да развие положително безпокойство и да се посвети духовно с цел освобождаване от греховните ограничения. Чрез живот в покаяние той може да се избави от старото си „аз“, което според Стареца е „лош наемател“ в душата ни – за да го изгоните, трябва да разрушим старата къща и да изградим ново жилище, т.е. новия човек.

Според свети Отци началото на греха е лошият помисъл. Поради това в първата част на този том са подбрани наставления относно помислите. Старецът отбелязва: „Помислите разкриват нашето духовно състояние“. Добродетелният помисъл притежава голяма сила и предизвиква духовна трансформация у човека, докато лошият му причинява страдания. Когато индивидът успее да прогонва злите мисли и насърчава добрите, умът и сърцето му биват очистени и Божията благодат влиза в него.

Втората част разглежда значителното благословение, което получава човек от Бога при несправедливост; как той реагира по духовен начин често остава непознато дори за духовните хора, които оправдават себе си и така "създават собствено евангелие". Те се дистанцират от Бога, защото човешката правда не кореспондира с истинския духовен живот. За връзка с Христа трябва да приемем божествената правда, която включва добродетели като смирение, благородство и саможертва.

Третата част акцентира върху греха като причина за земния ад в живота; обаче чрез духова борба можем превърнем живота си в райски. Ако желаем „да избягаме от мрака на греха“, необходимо е внимателно наблюдение над съвестта – основният божествен закон от Бога – а със смирение признаването на своите прегрешения ще доведе до покаяние - то представлява “работа без край”, носеща утешение за душата.

Четвъртата част обсъжда тъмните сили действали чрез магьосници или екстрасенси; въпреки че сами по себе си те са немощни, сериозният грях предоставя права върху нас им прави силни влияещи фактори.

За освобождение от демоничната намеса трябва най-напред осъзнаване какво сме сгрешили; след това идват покаяние изповедание живеене активно като член Църквата.

Накрая петата част подчертава необходимостта от Тайнството Изповед за избавление от греховете както важността наличието на духовен водач для безопасност по пътищеването към спасението . Представена е различителната черта между работоспособността психиатриста спрямо делото служителя , които много често погрешно бъде объркани . Освен това старецът споделя опитности свои при взаимодействие с души близки до него .