Училището

Начо Христосков е завършил българска филология и има разнообразен опит в различни области, включително работа като нощен възпитател, културен организатор, билд-редактор и преподавател. От 1992 до 2001 година е заемал поста директор на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. През периода преди и след 10 ноември 1989 г. е бил безработен и не му е публикувана книга до 1990 г. Неговите творби включват: "Дъх на ягоди, полъх на любов и телеграма" (сборник разкази, 1990), "Подхвърлянето" (роман, 1995), "Слънчевото куче" (новели, 2000), "От пролуката до гроба" (сборник разкази, 2010), "Разкази за Иван" (сборник разкази, 2013) и "Последното писмо до Бог" (сборник разкази, 2013). Той участва в международни литературни срещи в Германия и неговите произведения са превеждани на немски език. В момента живее и работи в Пловдив като председател на местното дружество на писателите.

В едно определено училище в един конкретен град... там всемогъщата Директорка управлява безмилостно; около нея се въртят покорната Помощник-директорка и подлизурковецът Младия информатик... Правилниците и наредбите доминират тук – Директорката умело ги интерпретира така че нищо да не застраши кариерата й… Освен това депутатът, кметът и инспекторката също са нейни съюзници... Учителите остават тихи; те слушат с страх...
Зад служебните маски всеки носи своята лична драма - борба или примирение със собствената съдба. Или пък опити да я скрият...
Учениците наблюдават всичко около себе си. Училището може да се опита да ги контролира, но дали ще успее да унищожи критичното им мислене?...
В определено училище отново се задава въпросът - дали то не прилича на вашето училище?...