Разкази за Иван

Осемнадесетте разказа за Иван могат да се възприемат и като роман, отразяващ живота на обикновения човек в безкрайния български преход от строг комунизъм към нестабилна демокрация.

Иван е навсякъде – в училище, университет, адвокатска кантора, театър и политика. Той е учител, който не желае да изгуби ума си; писател с амбиции; актьор, който не иска смъртта да го застигне; кмет на голям град, търсещ мъдростта в себе си; лекомислен депутат с кратка памет; успешен бизнесмен, чийто минал живот му причинява тревоги...

Той преследва любовта – хваща я само за да я загуби или понякога успява да я намери едва когато остарее. За съседите си Иван Нищото представлява нищо особено. Като местен партиен активист той мечтае за близост с привлекателната министърка. Може би той е баща опустошен от скръб и гняв, потопен до колене в кръв...

Животът му може да протича както в големия град, така и на село - понякога толкова изолирано, че новината за смъртта на Тодор Живков все още достига там... Героят Иван олицетворява всичко онова, което много хора вярват че не са.

Начо Христосков завършил българска филология във Шуменския университет "К. Преславски". Работил е като възпитател в Родопите и организатор в младежки домове и културни институции. Бил е билд-редактор и специалист по маркетинг и реклама. От 1992 до 2001 година ръководел най-старото българско издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив.