Тръстиковата флейта

В настоящата антология българските читатели за първи път се запознават с Хуана Мануела Горити чрез някои от нейните най-известни и вдъхновяващи повести и разкази.

Тези истории са изпълнени с романтична атмосфера, включваща проклятия, мистерии и магия. На моменти те напомнят на легенди, поставени в съвременния свят. Присъстват елементи на магическото и призрачното.

Когато става въпрос за ХУАНА МАНУЕЛА ГОРИТИ (1818–1892), един писател изразява възхищение към нея, заявявайки, че тя „прославя нацията“. Въпреки това по-запознатият читател може да зададе въпроса: коя именно нация? Три новоосвободени латиноамерикански държави – Аржентина, Боливия и Перу – могат основателно да претендират за нея като част от своето национално наследство. Освен това Горити активно участва във войните за независимостта им. Роди се в Салта близо до боливийската граница; напуска Боливия и през 1850 г. основава девическо училище в Лима с вероятно най-богатата библиотека на континента. Сред приятелите си има известни личности като Едуардо и Рикардо Гутиерес, Хосе Ернандес, Рикардо Палма, Клоринда Мато де Търнър, Мерседес Кабейо де Карбонера, Каролина Фрейре де Хаймес и Тереса Гонсалес де Фанинг.

Пътят на водещата аржентинска авторка от XIX век минава през реалността, спомените и сънищата й. Произведенията й са толкова динамични колкото самият й живот; техният открит стил размазва границите между близкото и далечното чрез личното усещане за изгубен дом.
Горити сама трябва да преосмисли своята роля и история - подобно на легенда - многократно. Изправена пред жестоката съдба загубила много свои близки дни преди смъртта си тя продължава да редактира мемоарите си така сякаш разказва собствената си смърт. Между различните части на последното произведение присъства музикална хармония която го свързва с отвъдното.

*Тя е била свидетел както на бойната сцена между воюващи страни така също чувства у народа; усетила е как чуждите преживявания я разкъсват а борбата със собствените страсти остава сама…
Сантяго Естрада (Аржентина)
Една дълбока чувствителност придава духа й способността да прозира неизвестността.
Хосе Мария Торес Кайседо (Колумбия)