Индивидът, смъртта, любовта

Какво означава за един древногрък да бъде истински себе си? Как се проявява уникалният характер на личностите в хода на живота и какво остава от него след смъртта? Елинистът, подобно на всеки антрополог, задава тези въпроси и открива нещо парадоксално. Полисна Гърция, известната с градовете си, е предоставила възможности за развитие на индивида в социалния контекст; обаче човешкото същество все още не се изразява като личност по начина, по който го разбираме днес - със себесъзнание, чиято същност остава недостъпна за всички освен самия индивид. Религията в полиса също така не е дарила всеки човек с безсмъртна душа, която би могла да запази идентичността му след смъртта.

Причината за това явление е свързана с обществото "лице в лице", където културата на чест и срам доминира. В такова общество стремежът към признание оставя малко място за концепцията за дълг или осъзнатост относно греха; животът на всеки индивидуум постоянно преминава под погледа на другите. За да разбере себе си, човек трябва да види отражението си през очите на отсрещния. В тази огледална динамика аз-личността и другият взаимодействащи определят своето присъствие.

С различни подходи и перспективи върху разглежданите теми, десетте есета споделят общо търсене: как може да изградим собственото "аз" в синхрон с другия?