И всички въпроси

Опитах се да формулирам кратко и в същото време да намеря една дума, която най-добре отразява това, което ценя в поезията на Яна. Веднага ще спомена, че избрах термин, който не присъства в текста ѝ. Или поне не под тази форма. Думата е мъглица. Не я избрах заради привързаност към умалителните или желанието ми за нежност (тези чувства липсват в стиховете), нито пък само заради размазаната фигура на корицата, която сякаш обещава яснота след прочитането. Избрах "мъглица", защото смятам, че тя улавя ефирността на езика на Яна – често лишен от сложни метафори и винаги далеч от излишния шум. Тази дума символизира границите на нейното творчество, но без да бъде недостъпна; тя придава едновременно ясност и загадъчност както на текстовете й, така и на нашето възприятие към тях.

Имаше моменти на колебание дали вместо това да използвам термини като сън или сънуване - те са по-често срещани в произведенията ѝ и всъщност имат сходно значение с "мъглица". Всички тези концепции – мигли, сълзи, котки – образуват естествена преграда между различни аспекти във творчеството й. В стихотворенията почти винаги има някакво разделение: нещо става от едната страна и преминава трансформирано през другата. Мъглата леко променя всичко познато ни; активира сетивата ни по начин, чрез който поезията ѝ може да ни насочи.

Тя приближава теми и ги дистанцира одновременно; самият текст говори за себе си от трето лице с определено разстояние. Това разстояние обаче успява да избегне хладнокръвността характерна за модерното и постмодерното изкуство. "Мъглица" олицетворява границата между будността и полубудността, реалността и внимателно подбраните думи – позволявайки Яна да зададе въпрос с гласа на възрастен докато детското усещане носи отговора.

Това ме впечатлява дълбоко! Сигурен съм, че всеки читател ще открие своето собствено преживяване сред страниците ѝ. Поезията на Яна предоставя пространство за лични търсения - приятно четене!

Иво Рафаилов,
редактор