Поет на портрет

Иван Димитров е прозаик. Или драматунг? Или може би поет? След две издадени книги с проза /"Местни чужд0енци" и "Животът като липсваща лъжица"/, една наградена пиеса /"Очите на другите"/, а сега и след първата му стихосбирка той самият не е в състояние да каже, но и не иска. Вместо да губи излишно време с прецизирането на писателската си идентичност, той предпочита да пише и така по естествена начин да открие къде ще го отведат думите. Освен тнова обича да прави снимки, да се усмихва многозначително и леко замечтано, да оставя другите да се подвеждат по каменното му изражение и да го вземат за прекалено сериозен и да се излежава на планински поляни и плажове. Други две животоопределящи негови занимания са несериозното занимаване с музика и ходенето пеш из градове, села и черни пътища.