Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

В последните мигове, осъденият на смърт мечтае за сребристо еленче, което тича през бодлива тел. През малкия отвор той вижда строг надзирател и няма никаква надежда да бъде видян от Бога. По подобен начин, в лудница - не задържан в рими, поетът размачква пеперуди с всеки ненаписан стих. Както сребърният ибис прелита над мъртвите блатни води, така и аз сънувам златни рибки със замръзнали перца. Подобно на аргонавта, който разгъва звездни пространства като черен плат, така и аз прескачам бездни с надеждата един ден да стигна до теб. О мой животе, чудесен гъдел! Не знам как мога да заплатя за ужасното усещане да бъда осъден завинаги на любовта си към летене.