Дърво за бесене на поет

Планината се покрива с облачни завивки,
слязла - кипи от лава - тръгва от вулканите.
Вятърът отслабва дъха си - мъглата шумно разнася,
преспите - зимни феи поглъщат смъртните бразди.
Слънцето на хребета играе, щипе и гърми,
как да поема натам - влача студен поток.
Черните усои ми дишат – все още ледени,
ох, скъпи мои дни – последната група.
Бях ли тук – пях ли – свлече ли вулканът?
Забравил ли ме е Бог – ледена влага в глетчер?
Не зная какъв съм материал, Боже...
между леда и лавата - в ада или рая?
Лед течеше - студа се стича във водици,
птици летят насам, а аз оставам сам...
Странна птица —
птичка."