Дърво за бесене на поет

Планината шава в облачни юргани,
слиза - ври на лава - тръгва от вулкани,
вятър дъх малее - мях мъгла тътрузи,
преспи - зимни феи - гълтат смъртни бузи,
слънчице на рида - роши, щипе, бучи,
как - къде да ида - мъкна леден ручей,
дишат ми усои черни - още ледни,
еех, добрички мои дни - ята последни,
бях ли - пях ли - лави ли вулканът свлече,
Бог ли зме забрави - лед ледунка в глетчер,
от каква направа, Боже, съм - не зная -
между лед и лава - в ада - или в рая,
лед тече - водици ледени се свличат,
птици - идат птици, а пък аз - самичък...
Странна птица -
птичък.