Романът – що е то?

Тази книга представлява уникално българско изследване, което разглежда както теорията, така и произхода и развитието на романа. Основавайки се на задълбочените си познания за историята на световната литература, авторът формулира ключови заключения относно жанровата същност, поетиката и еволюцията на този най-обичан литературен жанр от древността до наши дни. Той проследява пътя му от класически произведения като „Синухе Египтянина” и „Киропедия”, през елинистичните творби „Дафнис и Хлоя” до рицарските романи като „Смъртта на Артур”. Също така обсъжда ренесансови шедьоври като „Дон Кихот”, а след това преминава през романите на Просвещението от Филдинг, Дефо, Суифт до готическия „Франкенщайн” и величия в реализма, модернизма и постмодернизма като Толстой с “Война и мир”, Джойс с “Одисей” и Кортасар с “Игра на дама”.

Както винаги в работите си, Симеон Хаджикосев успява да привлече вниманието не само на специалистите в областта, но също така и на широката читателска аудитория.

Романът остава един от най-загадъчните явления в литературата – той е близо до масовия читател; четен и обожаван от милиони хора по света. Въпреки това той остава недостъпен за академичното проучване подобно на древно божество. Какво всъщност е романът – литературен род или просто жанр? Учените все още спорят: едни го виждат като жанр, други - като супержанр или даже четвърти литературен род извън традиционната триада (епос-лирика-драма). И възрастта му предизвиква дебати – дали е хиляди години стар или сравнително нов? Литературоведите не са достигнали консенсус по тези въпроси. Но поне можем да сме сигурни в неговия мъжки род.

Историческите аспекти около романа са сравними единствено със споровете за реализъм в литературата; те обаче загубиха интензитет след навлизането ни във постмодернисткия период. Проблематиката около романа не остарява нито става ненужна — тя продължава да бъде актуална дори при започването на третото хилядолетие.

Професор доктор Симеон Хаджикосев преподава история на античната литература и западноевропейската литература в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Освен че е критик και изследовател с над тридесет публикации зад гърба си включително многотомника "Западноевропейска литература", той реабилитира българския символизъм чрез свои книги както мемоари под названия "Записки на конформиста" and "Записки на вътрешния емигрант".