Животът като липсваща лъжица

Романът „Животът като липсваща лъжичка“ е дебютно произведение на младия автор Иван Димитров, който е известен на българските читатели главно с разказите си („Местни чужденци“, Април 2010). Книгата не цели непременно да предизвика скандал, но би могла да шокира всеки, който смята, че младежите се интересуват само от любов, учене и спорт. Въпреки наличието на романтични моменти в сюжета, тук има и насилие – жалко е как добротата понякога страда – както и състезателни успехи... в различна форма. Как човек става наркоман? Отговорът на Димитров е открито уличен, тъй като улицата играе активна роля в романа. Освен това присъстват литературните влияния на автора от Керуак, Бърджес, Kafka и много други. Романът споделя обща тема с химните на Керуак и кошмарите на Kafka. Ако пушиш трева или познаваш наркомани, знаеш защо безделниците са тези които получават поздрави по улиците вместо уважаваните хора в костюми; какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът поставя под въпрос героя на Димитров и го включва във "филм". Той трябва да бъде внимателен и да се пази от страхове и самосъжденията си за да може да дочака любовта. Най-страшният грях според него би бил отказването от собственото желание. В такъв случай липсващата лъжичка от „Матрицата“ (There is no spoon...) - лъжицата на фантазията - започва да се използва за зло.

Стилът в романа представлява смесица между висока художествена проза и сленг. Гласът на героя напомня донякъде за персонажите и прозренията у юношеските творби на Достоевски.