Диези и бемоли. Поезия

Тя преминава през утвърденото разграничение между мъдрост и глупост, наслаждавайки се на откритията за невидимостта като процес на слушане и дописване. Тези явления представляват добавки към очевидното, които заслужават внимание поради променливата им стойност. Пре-връщането осмисля живота чрез корени, моменти на спокойствие, ритми и паузи, създавайки връзка с радостите и разочарованията му. То изисква трансформация, при която всяко нещо придобива своя истински характер и намира място в общата хармония. За Живка Симова пре-връщането е удоволствието да разбираш реалността и загадката по уникален начин и да я защитиш, предавайки себе си на Другия - наречен от нея "думи, тяло, пръст".

Милена Александрова коментира предишната стихосбирка на поетесата „Приют за мълчания“.

Живка Симова е родена в София и завършва българска филология през 1984 година. Работила е като репортер и редактор във вестниците „АБВ“ и „Век 21“, а също така е съдействала на множество периодични издания. Автор е на над 300 публикации в областта на поезията, литературната история и критика, както и радиопредавания за програма „Христо Ботев“. Дебютира с книгата „Обичана и отричана. Книга за Евгения Марс“ (1998; обновена версия през 2004), която остава единственото до момента изследване относно живота και дейността на една от първите български жени-писателки.

През 2000 година публикува стихосбирката "Приют за мълчания", включваща стихотворения и лирични фрагменти. Участва активно в научни конференции както в различни литературни 및 културни проекти.
От 2002 година до днешна дата преподава български език和 литература在7 СОУ “Св.Седмочисленици” – гр.София.
Членува в Съюза на българските журналисти (СБЖ)及在 Сдружение na bŭlgarski pisateli。