Защо скочих

Ако успеех да достигна моста, болката щеше да отмине. Трябваше просто да стигна до него и безизходицата щеше да приключи. Тази мисъл постоянно се повтаряше в съзнанието ми – непрекъснато, докато пътувах по магистралата: "Достигни моста и страданията ще спрат. Няма надежда. Просто искам всичко това да свърши. Достигни моста."

Когато накрая пристигнах на най-високата точка на "Тауър Драйв", отбих колата и спрях. Чувствах се изключително спокойна и уверена. Осъзнавах, че решението ми е правилно, а мирът ме обзе, когато отворих вратата, излязох навън и тръгнах към парапета.
Пристъпвайки към бетоновия ръб, чух гласове зад себе си: "Госпожо! Госпожо!" Не обърнах внимание на зововете; поех дълбоко въздух и... скочих.