Психолого-педагогически измерения на умствената изостаналост

Проучването на същността и проявленията на умствената изостаналост, както и възможностите за обучение и развитие на децата с умствени затруднения, има значително теоретическо и практическо значение. Теоретичното значение произтича основно от факта, че информацията относно познавателните особености на тези деца ще помогне в разработването на подходящи образователни стратегии. Освен това, разбирането на техния физически, интелектуален и личен потенциал ще улесни интеграцията им в обществото, социализацията им и професионалната реализация. Паралелно с това различните теоретични анализи и експериментални проучвания ще допринесат за развитието на дисциплините, свързани с психологията, диагностицирането и обучението на хора с умствени недостатъци.

В настоящия труд се прави опит да се очертаят основните етапи в развитието на науката за децата с умствена изостаналост, както и да се идентифицират някои аспекти относно параметрите на нарушенията, проведените експериментални изследвания и корекционните стратегии при тези деца. В този контекст разработката акцентира върху въпросите около изучаването на децата с умствени затруднения в различни обществено-икономически системи; разглеждат се диагностичните процедури и взаимовръзките между степента на обществено-политическото развитие και методите за диагностика.

Централна част от труда е посветена на ключови нарушения в познавателната дейност със съответстващи методики за тяхното проучване. Правят се наблюдения върху речевото развитие като са обсъдени проблематики свързани с нарушеното четене и писане; акцентът пада върху важността na определени невербални стимули за когнитивното развитие при деца с умствени недостатъци.