Историческо съвремие

В тази книга не се съдържат новаторски открития или морализиране. Тя представлява опит да се направят значими паралели между миналото и настоящето, като някои от тях са наистина впечатляващи. Особено интересен е анализът на връзката между концепцията и методологията при решаването на исторически проблеми. Не можем да говорим само за злодеи или свети личности; безупречните фигури от историята, ако изобщо съществуват, често остават незабелязани и непознати. Историкът, който напуска архивите или библиотеката с усмивка, предполагаща новини от миналото, осъзнава, че информацията му никога не е нито окончателна, нито абсолютно вярна. Постигането на истинската историческа истина остава недостижимо. Това поражда у нас както съмнение, така и вяра в историята – две крайности в нашето възприятие я правят трудна за учене: едната води до извода, че нищо не научаваме от историята; другата показва как пренебрегването й може да доведе до повторение на същите грешки. Въпреки всичко обаче историята предоставя важни уроки и предупреждения - тя е богатство от разнообразни опити, които всяко поколение търси селективно за решения на актуални въпроси.

По подобие на стремежа към щастие интересът към същността на историята изглежда безкраен - целият път никога не завършва напълно. Защото ако има край, какъв би бил нашият свят без ново начало? И какво ще остане за бъдещите поколения? Това желание е част от прогреса сам по себе си; то може да бъде загадка както за вас, така и за мен – неизчерпаемо предизвикателство. Но това не означава ,че трябва да спрем да го преследваме.