Вторични видове`

Създаден от разсеяност и забрава, бедният по дух човек с тихо упорство замисля планове, спъвайки се в корените на гори, които отдавна са опустошени. Затормозен, той рови с пръсти в очите на Бога и превръща бъдещето си в минало; докато тук е заспал - другаде остава буден. Потопен в глобалната действителност на съществителните, той не спира да говори. Утешението му, че прилича на останалите, му придава чувство за величие; за него гордостта и позора са просто звуци от суетния шум. Ако настъпи моментът да умре, уважавани млади мъже ще понесат тялото му до гроба със смирение. Но никой не се замисля дори колко през целия си равнодушен живот той е подигравателно гледал на усилията на великите самотници - във вихрушка, битка и стон - които са се борили да възвеличат душата му.