Непознатата

Съществува ли нещо по-осезаемо от материалния предмет? Има ли нещо, което да предлага повече сигурност и утеха от парче връв или огърлица? В обаче фантастичната литература тези вещи придобиват особена тежест - след преминаване през двойствеността - те носят със себе си зловещи сили и водят човешките същества към падение или дори гибел. Обектът се трансформира в своеобразен вампир, който изхвърля героя извън реалността, лишавайки го от разсъдък, а понякога и от живота му.

Разказите на Мопасан за свръхестественото не представляват просто преход в друга действителност; те са истории за страховито бавно разрушаване. Фантастичното при него е вътрешно явление – липсват чудовища, дракони или духове. То произлиза и се движи благодарение на реалността; самата реалност започва да се руши на безброй малки частици...

Когато се върнех у дома, неизменно трябваше да я видя и докосна. Завъртах ключа на шкафа с трепет, сякаш отключвах вратата към любимия ми човек, защото ръцете и сърцето ми изпитваха остро желание да потопя пръсти в омагьосващия поток на мъртвите коси.
Дори когато спирах да я галя или затварях шкафа, усещах присъствието й като че ли беше живо същество — скрито зад вратичката. Наново жадувах за нея; имаше силна потребност да взема косата ѝ в ръце, да я докосвам до изнемога от студения хлъзгав допир – сладостен и възбуждащ.
Обичах я! Да, истински я обичах. Не можех нито миг без нея; час без среща с нейното лице ми изглеждаше непоносим.
И чаках... какво точно? Не знаех. Очаквах само Нея.
Една вечер внезапно се пробудих с чувството, че стаята не е празна…