Богатството е сянка на облак и още над 400 индийски пословици и поговорки

Индия е обширна нация, която заема седмо място в света по площ и второ по брой население. Тази страна притежава хилядолетна история и е дом на стотици различни народи, племена и етнически групи, които говорят разнообразие от езици и следват различни култури и религии. Поради това не би трябвало да изненадва многобройността и богатството на индийските пословици – казват, че колкото са хората в Индия, толкова са и поговорките им.

Тези, които познават индийската култура, няма да се учудят от паралелите между местните мъдростти и българското разбиране за живота. Например трудолюбието играе важна роля (Трудът е дясната ръка на съдбата), докато търпението се оценява високо (Плодът на търпението е сладък). Обаче забавянето или мързелуването не са одобрявани (Бързата работа идва от дявола; Мързелът убива) независимо от оправданията зад тях (Ако има желание да направиш нещо, винаги ще намериш начин). Бедността често се смята за причина за конфликти (В бедността лежат корените на кавгите), но също така богатството не гарантира щастие (Колкото повече пари имаш, толкова повече проблеми носиш); истинският късмет произлиза от вътрешно удовлетворение (Доволството е най-великото щастие). Спестовността се счита за добродетел (Шепа по шепа - ще завъждаш слон пред портата), а скъперничеството поражда негативизъм (Дяволът поглъща парите на стиснатия). Жените понякога получават похвали като символи на благоденствие (Където жените са почитани, там присъстват богове), но друг път те стават обект на критика относно материалното влияние върху човешкия живот.

Много индийски пословици обаче показват значителни цивилизационни различия и често включват притчи или басни – разказвайки например как "Четири дни лунната светлина свети после настъпва тъмната нощ". За правилното интерпретиране им трябва пояснение което може най-добре да бъде предоставено от специалиста Мона Каушик – преподавател по хинди в Софийския университет "Св. Климент Охридски".