Orphica Magica I

Книгата разглежда орфическата магия в контекста на широко обсъжданите въпроси за магията като цяло. За първи път в нея е събрана и анализирана обширна изворова база, включваща магически папируси, текстове от древногръцки и латински автори, заклинания върху златни, костени, глинени и оловни плочки, както и керамични фрагменти и епиграфски находки.

В резултат на дългогодишните си проучвания по отношение на тракийския устен орфизъм, авторът предоставя преглед на развитието му в Микенска Гърция и Тракия до края на второто хилядолетие преди Христа. Освен това описва функционирането му в тези региони до 6-5 век преди Христа, възхода на литературния гръцки орфизъм през този период, а след това - процесите на снижаване и профанизация какво при устната аристократическа доктрина така и при литературно-философските учения от четвърти век нататък. Като част от интегрирането на мистичните народни вярвания във фолклорното християнство между 1-4 век остава видимо влиянието им в Югоизточна Европа чак до наши дни.

Александър Фол преминава от старогръцкия към тракийския орфизъм – от литературния (полисен) към устния (етносен), поддържайки тезата си за Орфей като символ на стремежа към индивидуално познание; „орфик“ представлява носителя на такъв опит – вдъхновен от силата на вярата; „орфизъм“ се определя като тип поведение с доктринален характер. Докато етносният тракийски орфизъм предлага завършен светоглед, гръцкият вариант е философско спекулативен с митично происхождение. През IV век преди Христа разпространението й придобива интензивност, което води до нейното профаниране. В този контекст се поставят основите за темата Orphica Magica – умението да се принуждават боговете да действат според желанията onзи който ги призовава.