Коприна

Този текст не представлява роман или разказ, а по-скоро една история. Тя започва с мъж, който обикаля света и завършва с езеро, което остава там в един ветровит ден. Името на мъжа е Ерве Жонкур, докато името на езерото остава неизвестно.

Може да се каже, че става въпрос за любовна история; но ако беше само това, нямаше да има смисъл да бъде разказвана. В нея са вплетени желания и страдания – чувства познати на всеки от нас, но които трудно можем да назовем точно. Така че всъщност това не е просто любов (това е нещо древно). Когато нямаме точни думи за определени усещания, прибягваме до истории. Това се случва от векове.

Всяка история носи своята музика и тук тя е бяла. Това е важно уточнение: белият звук може да бъде объркващ; изпълняват го тихо и танцуват бавно adagio. Когато я изсвирят добре, изглежда сякаш слушаш тишината сама по себе си; а тези които танцуват прекрасно изглеждат неподвижни. Бялата музика наистина представлява предизвикателство.

Няма много какво друго да добавим освен уточнението, че тази история се развива през ХІХ век – така че никой читател няма право да очаква съвременни технологии като самолети или перални машини - те просто отсъстват в този контекст.

На българския книжен пазар излиза нова книга от един от най-популярните писатели днес – Алесандро Барико, роден в Торино през 1958 г., известен със своите романи и есета както в Италия така и извън нея. Неговата творба “Легенда за пианиста” бе адаптирана във филм под режисурата на Джузепе Торнаторе. Завършил философия и работещ професионално като музикален критик за различни медии като “Ла Стампа”, той печели редица награди включително "Виареджо" и "Кампиело". Романите му са преведени на множество езици и постигнали големи продажби.

Българските читатели вече познават Барико чрез неговата значима творба “Океан море”. Но истинският шедьовър сред неговите произведения остава романът “Коприна”, който предлага уникално преживяване независимо от възрастта или литературния вкус на читателя.

Историята ни пренася назад към 1861 година в Южна Франция с младия мъж Ерве Жонкур – предприемчив копринар , чийто живот рязко се променя след зараза по бубеното семе наложила нуждата той да замине за Япония в търсене на незаразено такова семе . Пътуването води до срещи с непознати светове , велики господари , но основната връзка остават миговете споделени без думи с мистериозна жена .

След многократни посещения при загадъчната японска жена у дома го чака вярната му съпруга Елен . Един ден получава необичайно писмо написано със странни йероглифи , подарък който осмисля години по-късно благодарение именно на Елен .

“Коприна” самостоятелно привлича вниманието именно със своя мелодичен стил невъзможен за кратко резюме ; смисловете нюанси присъстват там където думите премълчават.
Четейки книгата зрителят попада във свят изпълнен със силни чувства , докосвайки душевността си посредством бариковската магия .
Тази творба действително заслужава внимание - тя ще впечатли любители готови още веднъж открие новост чрез литературата.

Изглежда сякаш ”Коприна” би могла лесно να бъде написана от далечен автор погледнал опосредствено времето което живее ; нейният дискретен тон избягвайки всякакъв сантиментализъм позволявайки ясното послание без ненужна сложност . Четейки я човек неизменно вижда красив чайник майсторски направен някога преди време или фин японски плат специалитет притежаващи невероятна лекота."