Сидхарта/ Огледало

У Херман Хесе (1877-1962) можем да открием концепцията за "трагически оптимизъм", която Джон Барт описва в своята повест "Дуниазада". Той е автор, чийто стил съчетава тъга и хумор. Някои читатели намират карнавални елементи в неговите произведения, докато други се фокусират върху етичната им дълбочина. Тези характеристики не си противоречат. Въпреки това, иронията на Хесе често остава незабелязана или пренебрегвана от многобройните му почитатели, които жадуват за Учител с интуитивно познание и наставник без назидателен тон. И до днешен ден тази потребност остава актуална – успехът на Паулу Куелю служи като доказателство за това в наши дни. Куелю дори черпи вдъхновение от творчеството на Хесе... Но ако вече споменаваме Куелю, нека разгледаме как стоят нещата при един автор от време, когато истинската хармония беше рядкост и болката бе всеобхватна. Днес обаче болката изглежда замаскирана от съмнения относно нейното реално присъствие. В свят на симулации, Хесе представлява един старомоден търсач на автентични истини...
Йордан Ефтимов