Балкански мотиви в езика и културата на българите. Раждане и съдба

Монографията разглежда и анализира балканските елементи в българските текстове, посветени на обреда по раждане. Особено внимание се отделя на терминологията, ритуалите и фолклорните материали. Раждането е представено като съществен компонент от световния модел, който има тясна връзка с други области (като календарни практики, народна медицина и демонология). Явленията от езиковата система и културата са интерпретирани като неразривно цяло. Лексиката и фразеологията свързани с раждането, антропонимите и именуването, както и етнографската страна на речевото поведение показват характерната за Балканите комбинация между „своето“ и „чуждото“. Представите за взаимовръзката между раждането и житейския път отражават сложните взаимодействия между древни митологични идеи и елементи от народноправославното разбиране (например свързването на култа към Богородица с вярвания в предсказания от демони на съдбата или възприемането на повторението като символика смърт). Празничният комплекс около първите стъпки на детето обхваща целия спектър от лингвокултурни балканизми, разкривайки спецификата на българската традиция спрямо общословянската и балканска перспектива. В книгата са включени теренни записи направени през последните години в различни градове и села, а също така са добавени етнолингвистични карти.