Дуински елегии

Рикле дълго време размишлява и подготвя цикъла "Дуински елегии", който се характеризира с кръгова структура и ще бъде публикуван в два тома: първият ще съдържа самите елегии, а вторият - всички стихотворения и откъси, написани заедно с тях. Произведенията са изградени на основата на елегията и химна, но Рикле често не следва строгите формални изисквания или редуването между хекзаметър и пентаметър. Вместо това той използва свободен стих и бял стих, като същевременно запазва удивителната красота, гъвкавост и музикалност в стила си. Именно тази виртуозност води до това Стефан Цвайг да го нарече "майстор на златокоеаното слово".

Първата елегия

"Кой би могъл да ме чуе сред ангелите, ако извикам към
техните редици? И даже ако някой от тях внезапно ме прегърне,
веднага ще бъда погълнат от това завладяващо съществуване.
Защото красотата представлява само началото на ужаса,
който все още можем да понесем,
и сме изпълнени с такава почит, тъй като тя отказва
да ни помогне безразлично. Всеки ангел носи ужас."
Райнер Мария Рилке