Дуински елегии (двуезично издание)

Настоящият български превод на „Дуински елегии“ от Райнер Мария Рилке излиза почти сто години след първоначалната немска версия, публикувана през 1923 г. Въпреки дългото време и многобройните интерпретации, поетичната същност на Рилке остава неизменна и блести с неподправена яркост.

Стефан Цвайг, един от най-добрите познавачи на творчеството на Рилке, описва значението на "Дуински елегии" като невероятен езиков подвиг: "...тук, в свещената есен на своята зрялост, Рилке поставя езика пред изпитание, опитвайки се да пресъздаде почти невъзможното: не само звука и формата на нещата, а тайнствената връзка между тях – незабележимото присъствие подобно на дъха над устните. Безсловесното и онова, което остава недостъпно за словото – именно това желае да разгадае неговият неутолим творчески импулс. Портретът на чисто концептуалното; метафората за непонятното. За постигането му езикът трябваше да бъде безкрайно натоварван отвъд собствените си граници; той трябваше да потърси своите най-дълбоки бездни и да се сблъска с непознатото и неназовимото. В тези "Дуински елегии", Рилке преминава през различни стилове - от лиричния до францисканския и впоследствие ставайки орфически поет; той носи със себе си свещения мрак, който величествено тегне върху стиховете на ранно изгубени германци като Новалис и Хьолдерлин. Ние самите едва ли сме могли тогава напълно да уловим смисъла в последните му стихотворения; този смисъл болезнено ни се открива едва сега: те представляват разговор с другия свят – взаимодействие с вечността както във вещите така и в чувстването им. Това беше началото на диалог с безкрайността – братско посрещане към смъртта - към неговата внимателно подготвяна вече зрелост."

"Дуински елегии" ще бъдат представени за пръв път в двуезично издание с нов поетичен превод от немски нa български реализиран от Пламен Хаджийски под редакцията нa Борис Христов и Нина Симова.
Основният текст включва две важни писма от Рилке които осветяват замислите зад поетичния цикъл както и трудностите при написването му. Книгата съдържа бележки от преводача основани основно върху писмения архив nа автора целящи da помогнат при разбирането специфичността нa рилковата лирическа философия."