За скръбта и разума

"В началото бе консервата. По-скоро, истинското начало беше Втората световна война, блокадата и гладът, който отне повече животи от всички бомби и куршуми взети заедно. Към края на блокадата се появиха американските консерви с телешко месо. Спомням си, че те бяха произведени от компания „Суифт", но не мога да потвърдя това със сигурност. Опитах ги когато бях само на четири години.

Това беше първият вкус на месо след дълго време. Макар да не помня толкова добре какво е било самото месо, то запазих спомен за самите консерви - високи и квадратни, с ключе за отваряне; те носеха нови принципи на механиката и съвсем различно усещане за света. Ключето с тънкото капаче представляваше истинско откритие за руските деца: ние познавахме единствено обикновените ножици. Страната все още разчиташе на пирони, чукове и болтове – това беше основната й база; така щеше да бъде през голяма част от живота ни. Затова никой не можеше да ми обясни как точно се затварят тези кутии – до ден-днешен не знам как става това. А тогава наблюдавах учудено как мама сваля ключето от консервата, повдига металното езиче и започва да върти ключето.

Години по-късно съдържанието им вече изчезнало в клозетите, а самите кутии – високи със закръглени ъгли в бордо или тъмнокафяв цвят с написани чуждестранни букви продължаваха да присъстват в много домове - някои просто като декорация или пък използвани удобно за моливи, отвертки или пирони; понякога даже служели като саксии.

Но после тези кутии изчезнаха - както техните вътрешности така и необичайната им форма. С времето тяхната стойност стана все по-висока - станаха желан предмет сред децата при размяната на стоки. Можеше да смениш една такава консерва срещу германски щик или токче от моряшки колан или лупа – независимо че често порязваше пръстите ни! В трети клас аз гордо притежавах цели две такива кутии..."