1000 Tattoos

Татуировката, като форма на изкуство, е толкова преходна, колкото и самият живот. Тя изчезва заедно с носителя си. В сравнение с нея пещерните рисунки, скулптурите и архитектурните творби имат по-дълъг живот и предават културата на цивилизации, които вече са отминали. Знаците на татуировките – малките дупчици в керамични фигури или пробитите отвори в дърво – разказват истории. Искусството на татуировките също така представя историята на самото изкуство. Доказателствата от тези знаци често се игнорират или неправилно интерпретират. Но когато бъде открито човешко тяло или мумия, или чрез свидетелства от историци и изследователи като Херодот, Марко Поло и Джеймс Кук потвърждават съществуването му.

Татуировките предизвикват разнообразие от реакции - от интерес и възхищение до недоумение и отблъскване. Те могат да бъдат посрещнати със страхопочитание или неодобрение; техните носители биват оценявани по различен начин, будейки страхове или желания у другите хора. Всяка татуировка поставя въпроси в умовете както на приятели, така и врагове: дали този човек е образован и щедър или тесногръд и ограничен; одобрява ли ги някой или не? Тези въпроси се фокусират не толкова върху техниката на изпълнение, а именно върху значението й — каква цел служи тя — което обикновено остава неправилно описано или напълно пренебрегнато. Съществуват важни етнографски трудове относно историята на татуировките при примитивни народи в далечни краища на света, но те разглеждат само определени аспекти вместо явлението като цяло. Това произтича от сложността му и факта че практиката за татуиране е присъща навсякъде през времето по много различни причини. Дарвин казал: "Няма народ по земята който да не познава това явление."
Хенк Шифмахер