Bulgarian Contributions to European Civilization

Митологичните възприятия на българския народ, отразени във визуалните изкуства

Може да се твърди, че средновековният човек е създал множество разнообразни демони, било то от необходимост или поради усещането за самота и abandono. Разрушаването на древните ценностни системи доведе до загубата на много от неговите стари "пазители", а боговете му се оттеглиха все по-далеч в небесата. Демоните, присъствали в многобройни източни култури - както в езическите храмове, така и в задния двор на развитите религиозни култове - внезапно останаха без своите познати господари. Те избягали от идеологическия контрол на забравените митове и започнали да се размножават и взаимодействат помежду си по неочаквани начини. Скрили се зад парадоксите на средновековната философия, откровенията на апокалипсиса, страха пред неизвестното и мизерията на тези, които били свидетели на Атила Хунския – „Божият бич върху земята“ – или пък зад масовата неграмотност в обширни географски райони.

Когато научил да чете и пише и се завърнал към страниците на литературата, средновековният човек още повече свързал съдбата си с тях. Той насочил вниманието си към кръста при разпятието и изображенията около него – т.е., християнската ikonография, която църквата бързо успяла да систематизира. Но силите, които навлезли в съзнанието му като приказки, фолклорни творби или страхове продължавали настойчиво да го преследват. Поначало той опитал да възстанови контрола над тези диви демони чрез дисциплинирането им в мрежи удобно пресъздадени чрез дърворезба и скулптура или книжна иллюстрация; така той ги оковал и ограничил.

Демоните обаче водили агресивна борба: те драматично преминали в контранастъпление - захапвали собствените си опашки и разрушавали пръчките and клончетата , които ги държели пленници. Съперничеството между страховете και доброволната примирение от една страна και уплашеното въображение от друга претърпяло интересна художествена трансформация. Това станало очевидно по един непредвидим και сложен начин у безброй манускрипти — каролингска , ирландска , романтична , готическа і даже ренесансова литература — макар понякога прикрито; подобно проявление можело да бъде наблюдавано также i у манускриптiте нa източноправославнитe народи c подобни художествени резултати . Може смело να se каже , че през продължителен период стародавните традиции оставяли спящи следи внутри християнските художествени системи și символикata nа религиознитe композиции сама разкривала доказателства за паганско минало./…/” Професор A.Божков