Долината на розите и тракийските владетели

Розата, символ на Казанлъшката долина и един от духовните знаци на човешката цивилизация, произлиза от древни вечнозелени дървовидни видове, които се срещат в гористите и влажни райони на Китай и Индия. С красотата си и пленителния си аромат тя е завладявала сърцата на хората още от най-древни времена. Античните гърци я наричали трендафил, което означава тридесетлистник. Омир (VIII век пр. н.е.) споменава розата, а Сафо (VI век пр. н.е.) я определя като "царица на цветята". Хораций, Виргилий и Лукреций възпявали тракийската роза. Тя била посветена на Аврора – символизираща младостта, както и на Венера – олицетворение на любовта и красотата, а Купидон също бил свързван с нея. Древните народи от Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет и Персия масово използвали удивителните й качества за производството на ароматични масла, вина, чайове и лекарства.

Сред най-старите артефакти с изображения на рози са плочките от Алтай отпреди четири хилядолетия. Научно признато за свещено цвете през XIII век пр. н.е., то било култивирано в Египет при фараона Рамзес II. През античността египтяните познавали черната роза и я интегрирали в празниците си по случай доброто време както в ритуалите си за защита от зли духове; разстилали купища черни рози из домовете си преди да изпълнят ритуални танци или да напръскат животните им с тях за предпазване от злото. Народът в древна Персия също почитал това цвете - страна известна днес като родина на розите; там терминът "гюл" обозначавал както самата роза така и всяко друго цвете . Персийците изграждали специализирани градини със разнообразие от сортове рози — как във важните населени места така и под снежнобелите планини; те пиели шербет направен от растенията ритуално - напитка която по-късно станала любима сред последователите исляма./д-р Косьо Зарев/