След добродетелта

Тази книга е резултат от дългогодишното ми размисляне върху недостатъците в предишната ми работа по морална философия и нарастващото недоволство от представата за "моралната философия" като отделна и независима област на изследване. Основен акцент в повечето от моите предходни творби (Кратка история на етиката, 1966; Секуларизация и нравствено изменение, 1967; Против автопортретите на епохата, 1971) бе необходимостта да се използва историята и антропологията, за да разберем разнообразието в моралните практики, концепции и идеи. Убеждението, че моралният философ може просто да анализира възгледите си относно нравствеността, удобно седнал в Оксфорд и наблюдавайки какво казват или правят той самият или неговото обкръжение, изглежда безполезно. Не съм намерил убедителна причина да променя това мнение. След мигрирането си в САЩ осъзнах, че ситуацията не се подобрява независимо дали удобството идва от Кеймбридж или Принстън. В процеса на утвърдяване на различията сред моралните идеи и практики стана очевидно, че също така съм свързан с оценки относно конкретни представи и схеми. Например опитах се да обясня развитието и упадъка на различни видове нравствени системи; беше ясно както за другите така и за мен самия, че историческите ми анализи са направени - неминуемо - под влияние на определена ценностна позиция. По-специално твърдях, че структурата на моралната общност при модерните общества вече не позволява използването на традиционни морални критерии по начина който е бил възможен през миналото – а това представляваше истинска катастрофа! Но тогава какви алтернативи бих могъл да предложа самият аз ако моите аргументи са верни?
Аласдър Макинтайър