Съвременна епистемология. Антология

Съставители на труда са: Мадлен Ангелова-Елчинова, Анета Карагеоргиева, Калоян Нечев и Росен Люцканов.

Епистемологията е една от най-бързо развиващите се философски области. В действителност, въпросите относно същността на знанието и неговото обосноваване, както и ролята и качеството на свидетелствата – включително тези от трети лица – темата за информацията в контекста на дезинформацията и влиянието на обществото върху натрупването и оценката на знанията предизвикват все по-голям интерес не само у специалисти и философи, но също така сред широката публика. Техническият език в епистемологията също напредва значително, което прави сборника подходящ основно за хора с вече задълбочени познания по проблемите свързани с познанието.

Първата част от сборника има методологичен характер. Тук са подбрани текстове, които не само въвлекат читателя в важни епистемологически дилеми, но също така акцентират върху по-широки метафилософски въпроси. Публикациите в този раздел ще поставят основния въпрос за достъпа до реалността; те ще ни провокират да разсъждаваме дали философията търси истинска сигурност или може просто да се задоволи с вероятности при изводите си. Освен това ще демонстрират как експерименталната методология може да бъде интегрирана със самата философия.

Вторият раздел разглежда източниците на знание. В него са включени статии представящи специфични аспекти на рационализма свързани със способността за размисъл, както и два текста фокусиращи се върху възприятията и паметта. Разделът започва с две статии, които изглеждат като дискусия помежду си - опитът на Казуло да формулира оптимално определение за a priori знание срещу критиката от Девит относно валидността му.

Третият и четвъртият раздел имат специфична насоченост към отделни аспекти от модерната епистемология – третият разглежда епистемологията на разбирането, а четвъртият социалната епistemology . И двете подразделения споделят обща характеристика: интердисциплинарния си характер. Темата за разбирането често взаимодейства с научното обяснение във философията на науката изисквайки солидна база от знания относно различните научни сфери; социалната епистемология пък кореспондира със социалната психология и социологията. Тук се поставят редица новаторски въпроси като тези касаещи групови агенти или колективните убеждения.

Последният пети раздел служи като заключение към антологијата , носейки заглавие „Нови теории в епистемологияta“.