Номад

„Номад“ представлява обобщаващия поетичен образ на моите духовни търсения след излизането на първата ми стихосбирка. От известно време се определям чрез пътуванията, които са станали символ на моето номадско съществуване. За мен езикът е нещо свещено, пътека, по която вървя и свързвам различните си части, за да мога отново да бъда цяла. В творчеството си не толкова търся вдъхновение, а диалог - възможността да опозная себе си или другите. Поезията е непрекъснат разговор-преоткритие - универсален парадокс, който ни позволява да формулираме онова, което иначе би останало неизказано.

Людмила Калоянова

Чужденец

Преживях този живот
преминавайки през него,
най-напред и най-вече
опознавайки себе си.

Изминах дистанцията до близките
и техните сълзи -
бях

чужденец сред своите хора и
роднина на чужденците.

Бегач по разделен път,
вълк
готов да разкъса луната.

Бях
дръвче в бетонна пустош,
утроба без плът.

Тичах,
надпреварвах се с вятъра,
търсех

в непостоянството му
обещание за родина.