Внимавай, преди да се родиш

Единадесетата поетична творба на авторката представя 112 страници, изпълнени с лични разкрития, които обикновено остават скрити или не се споделят. Тя открито заявява: „аз съм песимистка, черногледа и самотна…”, след което добавя: „потъвам в единственото възможно земно щастие – тъгата за света”. Нейният текст преминава през моменти като „в месоядното цвете за двама” и спира да наблюдава собственото си тяло с думите: „пу, ти гониш, кадифена траурна пеперудо”, сякаш отправявайки послание към себе си да "спре" литературата.

Темите мрак, мъдрост, смърт, бръмбари и весела самота са осветени от различни нюанси слънчева светлина.

Този словесен моноспектакъл е структуриран в седем концептуални глави и няма как да изненада тези, които знаят, че К. Апостолова е известна със своите пиеси и театрални произведения.