Либеро

Един от начините да се избегне злото е чрез мълчание. През така наречените тоталитарни години много поети вдъхновиха отказа си от словото, което беше своеобразен езоповски израз на тяхната съпротива срещу празната терминология, която обслужваше тогавашното общество.

Ролята на „свободните роби“ погуби мнозина творци, но и запази други. Един от оцелелите е Валери Видас. Въпреки че не публикува често – вероятно заради отсъствието на „исторически оптимизъм“ в неговата поезия – присъствието му бе осезаемо. Според мен именно собственото му „неуспех” той успя да превърне в стихотворения; изолацията и затвореността, а дори и неспособността да намериш своето място играят важна роля в развитието му като поет. Те станаха основна тема в творчеството му.

Неговият сборник "ЛИБЕРО", написан с букви, наподобяващи въжета, носи двусмислено значение, което става още по-сложно след прочита на самата работа. В ежедневния живот това слово означава „свободен“, докато във футболната терминология се тълкува като „метач“. Тоест - “свободен метач”. Или казано иначе – Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – “Свободният Никой”.