Съчинения в пет тома Т.1: На острова на блажените

Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев, книгата включва произведения като "Сън за щастие", "Епически песни" и "На острова на блажените".

Пенчо Славейков е един от най-комплексните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX до началото на XX век. И досега неговото значение не е оценено еднозначно, тъй като той остава важна фигура, определяща характера и развитието на литературния процес у нас след Освобождението. Според мен причината за това е, че все още не сме го разбрали напълно.

Явлението Пенчо Славейков доказва, че българската литература окончателно навлиза в модерността си и именно затова преживява толкова драматично първата смяна на поколенията в новия си период. До този момент тя никога не се е изправяла пред подобно сериозно изпитание; то дори не е било очаквано. При появата на Пенчо Славейков обаче става въпрос не само за поредната генерационна смяна, а за преход между две различни епохи – от един стил литература към съвсем друг начин на художествено мислене. Процесът неизменно носи напрежение и конфликти, когато става дума за основополагаещи промени в литературното поле и общественото съзнание.

Тези трансформации винаги са трудни, макар историята да би трябвало да бъде свикнала с тях.
Панко Анчев

Книгата принадлежи към серията „Съчинения“ в пет тома от издателство Захарий Стоянов.