Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Свобода или смърт! Бунтовен лист

Корицата на
Издателство:Книги за всички
Брой страници:112
Година на издаване:2023
Дата на издаване:2023-01-17
ISBN:9786197535440
SKU:95616370008
Размери:25x26
Тегло:244 грама
Корици:МЕКИ
Цена:30 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Вестникът на ВМОРО, озаглавен „Свобода или смърт. Бунтовен лист”, е с размери 27 на 40 сантиметра. Изданието предоставя пълно факсимилно възпроизвеждане на всяка страница от дванадесетте броя на вестника, придружено с разчетен текст и коментар. Разчитането е извършено от доц. дн Милкана Бошнакова по оригиналите, съхранявани в Български исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София.

Изданието предлага информация за Яворов и неговата дейност в Македония, включвайки целия разчетен текст на списвания от него вестник „Свобода или смърт” по време на участието му във борбата за освобождение на региона. Този нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) излиза между началото на февруари и края на април 1903 г.

„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 година играе важна роля в биографията на Яворов като публицист и революционер, а също така представлява интересна част от историята не само на българската литература, но и журналистика. Освен публицистични материали с актуална стойност днес, броевете съдържат стихотворения (или фрагменти) написани от Яворов – например “Хайдушки песни“ и “Арменци“.

Поводът за издаването му е Солунското решение взето от Централния комитет (ЦК) на ВМОРО относно въоръженото въстание през пролетта на 1903 г., което поставя необходимост населението да бъде подготвено за предстоящите трудности. На 29 януари 1903 г., активисти от Серски революционен окръг се събират в селото Каракьой Неврокопско, където обсъждат полученото известие.

Това е ръкописно издание, произведено чрез хектографска машина; досега са известни общо дванадесет броя при тираж около сто копия всеки. Заедно с Яворов като основател работят още Мицо Кирилиев - член på VMOPORO and печатар; почеркът върху страниците принадлежи именно нему, а не непременно самият Пейо Яворов пише текста.

Поп Стоян споменава: "Заедно с Яворов остана секретарят му Мицо Кирилиев... Когато имаше свободно време след работа той обичаше да говори по политическите теми.” Принтиране се осъществява у дома у баба Доста , която споделя как цялото население било предупредено да внимават при евентуално идване нa турските войници...

Чрез статиите си във вестника, Яворов формулира значими теми и проблематика които най-силно тревожат хората пред лицето нa настъпващото въстание предложени умело анализирани решения."

.

.