Танцуващите мечки. Истински истории за тоталитарна абстиненция

"Когато видят човек, те се изправят на задни лапи и започват да се люлеят отстрани. Сякаш молят за нещо – като в миналото – хляб, бонбон, глътка бира или внимание, освобождение от страданието. Страдание, което вече никой не им причинява."

Полският журналист и автор Витолд Шабловски обикаля България и разговаря с хората, които преди са работили с мечките, както и с природозащитниците, ангажирали се със спасяването на тези животни. Той посещава самите мечки в парка край Белица и открива удивителни паралели между обърканото поведение на безсловесните същества и възгледите на техните предишни стопани. Те живеят в привидна „свобода“ след падането на стария режим, но все пак чувстват носталгия към него. Любопитен по натура, авторът продължава своето пътуване до други посткомунистически държави като Грузия, Куба или Албания и там забелязва прояви на подобен стокхолмски синдром.

Той стига до заключението, че ние - хората от посттоталитарния свят - сме подобни на танцуващи мечки. В тази книга е достатъчно терминът "мечка" да бъде заменен с "българин", "поляк", "сърбин" или "румънец", за да осъзнаем какъв е бил нашият път към свободата и как продължаваме да се опитваме да я приемем. За онези индивиди, прекарали живота си вързани във вериги, срещата със свободата никак не е лесна задача – независимо дали става дума за дресирана мечка в клетка или човек зад Желязната завеса.

„Танцуващите мечки“ може да бъде сравнен с колективно произведение между Том Улф и Франц Кафка или римейк на „Танцуващия с вълци“ от Милан Кундера.
Тимъти Гартън Аш , списание Foreign Affairs