Хроники на безвремието

Често съм ставало свидетел на разговори между възрастни хора, които си спомнят за миналото с носталгия и казват: "Ох, какви прекрасни времена бяха!". Но когато се задълбочиш в техните спомени, често става ясно, че става въпрос за период на война. Как е възможно да го наричат хубаво? Ами защото тогава са били млади и всичко изглежда по-различно през погледа на младостта. Нещата не са много различни и при мен. В годините на тоталитаризма преживях няколко важни моменти, които не само ме потресоха, но ми предоставиха шанса да срещна редица значими личности от културния живот по онова време. Споменавам тези срещи с Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски и Веселин Йосифов сред многото други имена в страниците на тази книга. Те не само успяха да пробият тъгата на "безвремието", а някои дори надскочиха времето си. Най-важното обаче бяха безплатните уроци, които те ми дадоха - аз като един самоуверен юноша от онези години. Интересното е как запазих тези уроци в паметта си - макар че бях изключително млад и морето ми се струваше малко.

Яков Янакиев е роден на 10 септември 1948 г. в Стара Загора, но израства в селцето Лозен край Хасково. Завършил е Българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и работил е във вестниците "Народна младеж", "Пулс", "Софийски новини", както и списанията "Здраве" и "Наша земя". Той е авторът на тритомника „Чудесата на Петър Димков“, публикуван от „Милениум“, който стана бестселър с шест тиража и любимо четиво за хиляди българи.