В правителството на Жан Виденов. Дневник

В нашия дом всички бяхме наясно, че той води дневник. Когато ходехме на посещение при него - а той беше много традиционен човек и настояваше да го уважаваме по обичайния начин, като отиваме на обяд или вечеря - храната му се усвояваше бързо. Често имах усещането, че не чувства вкуса на ястията; разменяше няколко думи и след това ставаше. Спомням си, че никога не съм го виждал да седи доброволно на масата повече от 15 минути. Въпреки оплакванията му относно теглото и лакомството си, всъщност не проявяваше интерес към кулинарията. За алкохола дори няма смисъл да споменавам. Той се отправяше в кабинета си и започваше работа над поредния календар-годишник, който запълваше с дребния си и трудно четим почерк. Повечето от тези годишници бяха подарени около Нова година от ЦК на БКП, както правеше много други институции; в крайна сметка натрупа 32 такива тетрадки. Дневника водеше упорито вероятно още от март 1982 г., първоначално sporadично, а после всекидневно до деня, когато тръгна за болница „Лозенец“ за сърдечната операция – операцията от която така и не се върна обратно у дома. Последният запис звучеше: "Събирам багажа: утре постъпвам пак в болницата; операцията е насрочена за сряда. Имам чувството сякаш тръгвам към самоубийство...". Аз шофирах до болницата; преди да излезем посочи най-високата рафтова част в библиотеката и каза: "Дневникът е там – знаеш ли?". Нищо друго не обсъдихме.

Иван Илчев