Змия и лилия

„Понякога, без да разбирам защо, усещам все по-силно, че сме просто марионетки на невидими сили. Като артисти представяме комедията на живота и развлекателната им програма. Време е да счупим веригите си, да вдигнем завесата и да изразим болката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата – привидения от тъмните кътчета на ума – угаснаха при първата кръвопролитна усмивка на зората. И сега не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на мислите и страданието от Истината. Орелът на Прометей не е загинал; той е вечен. Но усмивката, която някога красяеше мраморните фигури и животите на нашите невинни предшественици днес се е превърнала в страховита загадка върху мъртвешките лица в Хамлет. Живеем, борим се, обичаме и ненавиждаме – несчастни създания – а внезапно земята под нас се пропуква и падаме един върху друг неми, бледи и отчаяни. Никаква надежда.“