Христос отново разпнат

– Всеки един от нас – заяви Манольос с ентусиазъм – може да промени света; често размишлявам за това, отче, и ме обхваща трепет. Толкова ли е тежка тази отговорност? Какво трябва да извършим преди смъртта си? Кой е верният път?
Той замълча. Нощта вече беше настъпила, старците бяха запалили огньове и приготвяха храна, а децата се бяха насядали около тях в очакване.
Манольос протегна ръка и докосна коляното на поп Фотис, който бе потънал в дълбоки мисли и мълчеше.
– Как трябва да обичаме Бога, отче? – попита той.
– Чрез любов към хората, скъпо мое дете.
– А как можем да обичаме хората?
– Като се стремим да ги водим по правилния път.
– И кой е този праведен път?
– Стръмният.