Градината с камъните

Човешката душа представлява истинско чудо, източник, който извира от материалната плът. Тя не знае накъде се насочва и какво желае, а още по-малко може да обясни защо притежава странна и противоречива страст да се стреми нагоре. Да търси висоти и в същото време да изпитва страдание.

Никос Казандзакис посещава Япония и Китай в началото на конфликта между двете държави през 30-те години на XX век. С отворено умствено отношение и много въпроси пред него, той е неподготвен за ужасите и мизерията, както и за неочакваните духовни опити и прозрения, които източната философия ще му предостави.

„Градината с камъните“ служи като ключ към разбирането на философските възгледи на Казандзакис. Това е неговият първи опит с роман след „Алексис Зорбас“, носещ елементи от пътепис, историческа проза и духовно търсене. Писателят улавя духа на времето – не само в Източна Азия, но навсякъде по света пред прага на най-кръвопролитния конфликт в историята. В централната част на неговата творба обаче войната не играе основна роля; той издирва нещо по-дълбоко – аспект от човешката душа, който винаги подтиква хората към бунт, развитие, оцеляване и победа над мрака. Нещо отвъд словесното изразяване, което един велик писател би могъл да преведе в думи.