Попътно. Роман-пътепис

В „Попътно” Йордан Хаджиев акцентира на нравствения конфликт, който е засегнал част от човечеството през втората половина на миналия век. Авторът предприема пътуване до Беларус с културна делегация от Габрово – неговия роден град, и по-точно до побратимения Могильов. Тази инициатива за обмен на културни дейци и изяви все още съществува.

Романът представя описания на синьото небе и зелените гори на Беларус, но те служат основно като фон за планираните и непланирани срещи, събития и мероприятия организирани от добре функциониращата социалистическа система. Всяко театрално представление или концерт е подготвено до последния детайл, но както обикновено се случва при подобни ситуации, има изключения. Човешките чувства и намерения не могат да бъдат предвидени.

Авторът целенасочено показва как реалността в братската страна кореспондира с отражението ѝ у нас. Основният фокус е върху това огледално отражение – виждаме задушевни разговори с писателя Станислав Сивриев, журналисти, артисти и видни представители на културата. Всички герои са действителни личности със свои имена и характеристики; няма измислени персонажи.

Йордан Хаджиев остава верен на своя стил в това художествено-документално произведение – използвайки артистична заядливост и себеирония (макар не твърде остри). Неговата ирония може да бъде болезнена или сладка; понякога ни кара да се усмихнем искрено. Независимо колко критично подхожда към хората или фактите около тях, той никога не цели унижение — просто посочва недостатъците им с доза хумор без злонамерен подтекст.

Неговият талантлив разказ достига читателя чрез богат език с разнообразна лексика и интонации. Разказването му тече плавно, постепенно изграждайки един автентичен образ — живописен και въздействащ във всяко отношение.