Кръвосмешения

Развитието на зловещата история продължава. Сюжетът се мести в градска обстановка, където страхът от опасността и неизвестното приема крайни форми. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед; зад привидната безобидност се крие най-тъмната същност на човешката природа. Под маската на уязвимостта и непривлекателния външен вид таи чудовищна същност. В дълбочината на изкривената психика оживяват примитивни инстинкти. Скритата първична агресия изплува с уродливите си проявления. Вината лежи върху всички, но никой не поема товара ѝ през времето. По веригата от злокобни събития се нареждат разпадналите се звена на безотговорността и системното отсъствие на истински смисъл. Пукнатините в спиралата на миналото ще разтърсят порочния цикъл на заблудите с гневен трясък. Заплетени нишки от съдбоносни грехове стягат душаща примка около неизменния край. Прокобен живот търси изкупление чрез милостта, която смъртта предлага. Последната надежда остава в ритуалното захващане за остатъците от някакво чувство за вина. А точно в този момент настъпва мракът – като безпристрастен съдник той покрива всички препятствия по пътя към злото, което продължава до края и е навсякъде около нас; то е тук!